Среща на Путин, Алиев и Пашинян в Сочи
Днес руският президент Владимир Путин ще събере на масата за договаряния в Сочи президента на Азербайджан Илхам Алиев и министър-председателя на Армения Никол Пашинян, посочи ИНтерфакс.
Тристранната среща на върха ще бъде предшествана от обособени разговори между съветския президент и неговите азербайджански и арменски сътрудници, заяви пресслужбата на Кремъл.
" Планира се да се прегледа осъществяването на тристранните съглашения на водачите на Русия, Азербайджан и Армения от 9 ноември 2020 година, 11 януари и 26 ноември 2021 година, както и по-нататъшни стъпки за подсилване на стабилността и сигурността в Закавказието. Ще бъдат разисквани и въпроси, свързани с възобновяване и развиването на комерсиалните, икономическите и транспортните връзки ", се споделя в изказването.
Пашинян инициира изключителната среща на върха на ОДКБ предишния петък, с цел да разиска посредством видеоконферентна връзка " взаимни ограничения за подкрепяне на Армения " след последното утежняване на ситуацията на армено-азербайджанската граница.
От няколко дни напрежението по границата сред Армения и Азербайджан ескалира. Ереван твърди, че Азербайджан е нападнал арменска територия. Действия се развиват и отвън Нагорни Карабах. В същото време и Армения, и Азербайджан настояват, че другата страна е отговорна за ескалацията, с цел да провали договарянията за ориста на противоречивата територия.
По време на срещата на държавните глави на страните от ОДКБ Путин увери, че " Русия прави всичко допустимо за нормализиране на арменско-азербайджанските връзки " и напомни, че " от антични времена Русия обичайно поддържа Армения в обезпечаването на сигурността на нейния народ ".
Путин изрази убеденост, че единствено поредното осъществяване на наредбите на взаимните изказвания на водачите на Русия, Армения и Азербайджан ще докара до сключването на кротичък контракт сред Баку и Ереван.
Руският президент означи, че " посредством поредното осъществяване на тези съглашения за установяване на армено-азербайджанската граница, деблокирането на транспортните връзки, решаването на филантропичните въпроси е допустимо да се реализира стабилно нормализиране на връзките сред Армения и Азербайджан. " Въпросът е по какъв начин да намерим тези решения, не е елементарно, само че те могат да бъдат открити единствено по този метод. В бъдеще това ще разреши и сключването на кротичък контракт ", сподели Путин.
Ден по-рано, по време на пленарната сесия на интернационалния спорен конгрес " Валдай ", съветският президент изложи по-конкретно позицията си по арменско-азербайджанското съглашение, като съобщи, че счита, че е нужен кротичък контракт сред Армения и Азербайджан и ще поддържа всеки вид, който арменският народ и управление изберат.
" Във всеки случай, какъвто и вид да се избере, в случай че той води до мир, ние сме единствено за това. Но ние няма да постановяваме нищо. Не можем и не имаме намерение да диктуваме нищо на Армения. Ако арменският народ и днешното арменско управление считат, че би трябвало да се избере съответен вид в това спокойно съглашение... Така нареченият " Вашингтонски ", доколкото разбирам, планува признание на суверенитета на Азербайджан над Карабах като цяло. Е, ако Армения счита по този начин, заповядайте ", сподели Путин.
Той добави, че " несъмнено, би трябвало да се споразумеем с Азербайджан, би трябвало да създадем тези съглашения допустими за другата страна, за Азербайджан, (...) само че Армения е наш стратегически сътрудник, наш съдружник и, несъмнено, като имаме поради ползите на Азербайджан, ще се ръководим значително от това, което предлага самата Армения.
На собствен ред Пашинян на 28 октомври - в деня на свикването на срещата на върха на ОДКБ - написа в обществените мрежи, че в Сочи ще удостовери готовността си да работи за нормализиране на връзките с Баку въз основа на главните правила и параметри, препоръчани от Русия, за определяне на междудържавни връзки сред Армения и Азербайджан.
Той също по този начин изрази вяра, че до края на 2022 година ще бъде подписано спокойно съглашение с Азербайджан, което съгласно него би трябвало да бъде предшествано от привършване на работата по очертаването на армено-азербайджанската граница.
" Ако вземем поради, че в Прага (среща при започване на октомври сред Алиев, Пашинян, френския президент Еманюел Макрон и ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел) беше контрактувано този развой да се осъществи на базата на границите от 1991 година, това може да бъде действителност.
Тези граници са известни. Диалогът сред Азербайджан и Нагорни Карабах би трябвало да стартира и да стане забележим на интернационално ниво. Това е доста значимо за отбраната на правата и сигурността на арменците от Нагорни Карабах; би трябвало да има забележими механизми. Ще се веселя, в случай че успеем да го създадем. Готови сме да създадем всичко допустимо това да се случи ", съобщи Пашинян, говорейки в Народното събрание на страната предходната сряда.
По-рано азербайджанската страна съобщи, че на 2 октомври е показала на Армения " разширени детайли " на мирния контракт и арменската страна е " отделила време да се запознае с тях ". Това заяви външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов по време на тристранна среща с външните министри на Армения и Русия на 14 октомври.
Министърът означи, че разширените детайли допълват петте съществени правилото, показани по-рано от азербайджанската страна, които би трябвало да станат основа за кротичък контракт и нормализиране на връзките сред Баку и Ереван.
Байрамов посочи, че главните правила на мирния договор са били предадени на Армения още през февруари.
Министърът на външните работи акцентира, че Азербайджан се интересува от напредъка в договарянията с Армения, по-специално от сключването на кротичък контракт, отварянето на връзките и определянето на азербайджанско-арменската държавна граница.
Същия ден беше обявено, че сключването на кротичък контракт сред Баку и Ереван е било разисквано във Вашингтон в края на септември от секретаря на арменския Съвет за сигурност Армен Григорян, съветника на президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев и съветника по националната сигурност на президента на Съединени американски щати Джейк Съливан.
Както изяснява Григорян в изявление за арменската социална телевизия, полемиката е била за " реализиране на съглашение до края на годината, както и по въпроса за делимитацията: контрактувано е, че делимитацията ще се организира до края на годината ".[**sorce_name**]
Тристранната среща на върха ще бъде предшествана от обособени разговори между съветския президент и неговите азербайджански и арменски сътрудници, заяви пресслужбата на Кремъл.
" Планира се да се прегледа осъществяването на тристранните съглашения на водачите на Русия, Азербайджан и Армения от 9 ноември 2020 година, 11 януари и 26 ноември 2021 година, както и по-нататъшни стъпки за подсилване на стабилността и сигурността в Закавказието. Ще бъдат разисквани и въпроси, свързани с възобновяване и развиването на комерсиалните, икономическите и транспортните връзки ", се споделя в изказването.
Пашинян инициира изключителната среща на върха на ОДКБ предишния петък, с цел да разиска посредством видеоконферентна връзка " взаимни ограничения за подкрепяне на Армения " след последното утежняване на ситуацията на армено-азербайджанската граница.
От няколко дни напрежението по границата сред Армения и Азербайджан ескалира. Ереван твърди, че Азербайджан е нападнал арменска територия. Действия се развиват и отвън Нагорни Карабах. В същото време и Армения, и Азербайджан настояват, че другата страна е отговорна за ескалацията, с цел да провали договарянията за ориста на противоречивата територия.
По време на срещата на държавните глави на страните от ОДКБ Путин увери, че " Русия прави всичко допустимо за нормализиране на арменско-азербайджанските връзки " и напомни, че " от антични времена Русия обичайно поддържа Армения в обезпечаването на сигурността на нейния народ ".
Путин изрази убеденост, че единствено поредното осъществяване на наредбите на взаимните изказвания на водачите на Русия, Армения и Азербайджан ще докара до сключването на кротичък контракт сред Баку и Ереван.
Руският президент означи, че " посредством поредното осъществяване на тези съглашения за установяване на армено-азербайджанската граница, деблокирането на транспортните връзки, решаването на филантропичните въпроси е допустимо да се реализира стабилно нормализиране на връзките сред Армения и Азербайджан. " Въпросът е по какъв начин да намерим тези решения, не е елементарно, само че те могат да бъдат открити единствено по този метод. В бъдеще това ще разреши и сключването на кротичък контракт ", сподели Путин.
Ден по-рано, по време на пленарната сесия на интернационалния спорен конгрес " Валдай ", съветският президент изложи по-конкретно позицията си по арменско-азербайджанското съглашение, като съобщи, че счита, че е нужен кротичък контракт сред Армения и Азербайджан и ще поддържа всеки вид, който арменският народ и управление изберат.
" Във всеки случай, какъвто и вид да се избере, в случай че той води до мир, ние сме единствено за това. Но ние няма да постановяваме нищо. Не можем и не имаме намерение да диктуваме нищо на Армения. Ако арменският народ и днешното арменско управление считат, че би трябвало да се избере съответен вид в това спокойно съглашение... Така нареченият " Вашингтонски ", доколкото разбирам, планува признание на суверенитета на Азербайджан над Карабах като цяло. Е, ако Армения счита по този начин, заповядайте ", сподели Путин.
Той добави, че " несъмнено, би трябвало да се споразумеем с Азербайджан, би трябвало да създадем тези съглашения допустими за другата страна, за Азербайджан, (...) само че Армения е наш стратегически сътрудник, наш съдружник и, несъмнено, като имаме поради ползите на Азербайджан, ще се ръководим значително от това, което предлага самата Армения.
На собствен ред Пашинян на 28 октомври - в деня на свикването на срещата на върха на ОДКБ - написа в обществените мрежи, че в Сочи ще удостовери готовността си да работи за нормализиране на връзките с Баку въз основа на главните правила и параметри, препоръчани от Русия, за определяне на междудържавни връзки сред Армения и Азербайджан.
Той също по този начин изрази вяра, че до края на 2022 година ще бъде подписано спокойно съглашение с Азербайджан, което съгласно него би трябвало да бъде предшествано от привършване на работата по очертаването на армено-азербайджанската граница.
" Ако вземем поради, че в Прага (среща при започване на октомври сред Алиев, Пашинян, френския президент Еманюел Макрон и ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел) беше контрактувано този развой да се осъществи на базата на границите от 1991 година, това може да бъде действителност.
Тези граници са известни. Диалогът сред Азербайджан и Нагорни Карабах би трябвало да стартира и да стане забележим на интернационално ниво. Това е доста значимо за отбраната на правата и сигурността на арменците от Нагорни Карабах; би трябвало да има забележими механизми. Ще се веселя, в случай че успеем да го създадем. Готови сме да създадем всичко допустимо това да се случи ", съобщи Пашинян, говорейки в Народното събрание на страната предходната сряда.
По-рано азербайджанската страна съобщи, че на 2 октомври е показала на Армения " разширени детайли " на мирния контракт и арменската страна е " отделила време да се запознае с тях ". Това заяви външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов по време на тристранна среща с външните министри на Армения и Русия на 14 октомври.
Министърът означи, че разширените детайли допълват петте съществени правилото, показани по-рано от азербайджанската страна, които би трябвало да станат основа за кротичък контракт и нормализиране на връзките сред Баку и Ереван.
Байрамов посочи, че главните правила на мирния договор са били предадени на Армения още през февруари.
Министърът на външните работи акцентира, че Азербайджан се интересува от напредъка в договарянията с Армения, по-специално от сключването на кротичък контракт, отварянето на връзките и определянето на азербайджанско-арменската държавна граница.
Същия ден беше обявено, че сключването на кротичък контракт сред Баку и Ереван е било разисквано във Вашингтон в края на септември от секретаря на арменския Съвет за сигурност Армен Григорян, съветника на президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев и съветника по националната сигурност на президента на Съединени американски щати Джейк Съливан.
Както изяснява Григорян в изявление за арменската социална телевизия, полемиката е била за " реализиране на съглашение до края на годината, както и по въпроса за делимитацията: контрактувано е, че делимитацията ще се организира до края на годината ".[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ